Държавата ще прави нова оценка на активите на АЕЦ "Белене". Това ще стане, след като Народното събрание даде мандат на правителството да рестартира проекта, съобщи в рамките на Европейски бизнес форум министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Процедурата ще върви паралелно с конкурса за стратегически инвеститор. Оценката на материалните активи ще е важна, за да се знае с какъв дял ще участва държавата в строежа на втората атомна централа. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според нея, много от параметрите са се променили, тъй като последната оценка е за 10 милиарда евро от 2012 година.
"По всяка вероятност ще има определена конкурсна процедура за изготвянето на оценката, защото е минало доста време. Последната оценка е от 2012 година. Безспорно са се променили доста от параметрите. Оценката трябва да бъде актуализирана. БАН залага максимално високи разходи за проекта. Ако се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор ще предстоят преговори и разговори. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно", подчерта Петкова.
"Много е важно да не се разделяме, когато става въпрос за такива важни въпроси като АЕЦ "Белене", които се отнасят за бъдещето на България и българската икономика. Това са решения, които ще ангажират поколения напред. Всички трябва да се отърсим от политическите и партийните пристрастия и говорения. Да се обединим около най-доброто решение за България", призова енергийният министър.
Според експерти ако проектът АЕЦ "Белене" се реализира, това ще даде много сериозен тласък по отношение на средното и висшето образование в областта на енергетиката.
Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговори с лидерите на Западните Балкани след подписването на Софийската декларация.
Всички бяха категорични, че страните от региона трябва да поемат по Eвропейския път, но все още има проблеми за разрешаване преди да се говори за присъединяване към Европейския съюз.
Премиерът Бойко Борисов призова всички Балкански държави да се обединят, за да заработят по бързо, заради възможността от реализирането на проекти, които ще могат да се финансират чрез подписаната вчера в София декларация.
Според министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, България успешно е поставила фокуса върху Западните Балкани.
Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“. Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните от този регион.
Приключи Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани в София.
Чрез декларация лидерите на държавите-членки потвърдиха недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на страните от региона. В нея се посочва, че Европейския съюз е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на Западните Балкани. Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, Европейския съюз и страните от този регион се ангажират да повишат значително свързаността във всичките й измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.
За да ускори подобряването на живота на гражданите в региона, Европейския съюз стартира днес приложената към декларацията приоритетна програма за Западните Балкани. На пресконференция след Срещата на върха в София, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че единственото спасение за Европейския съюз е всички да бъдат единни.
"Отдавна не съм слушал толкова от сърце да си говорят тези, които са за и тези, които са против разширяването на Европейския съюз. Ако Западните Балкани олицетворяват една страна, тя ще е по БВП 96 млрд. евро. За да сравните - това е БВП на Словакия. Днес всички тези два дни радости, тъги и усилия, която полагаме е да приемем все едно икономика, колкото Словакия с население по-малко от Румъния. Това ли са големите страхове за Европейския съюз, не е ли тези хора по-добре да са в преговори с Европейския съюз, или да ги оставим", попита Борисов.
Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск Западните Балкани нямат бъдеще извън съюза. Той подчерта, че интеграцията на страните от региона е приоритет за Брюксел, който ще остане най-надеждният им партньор.
"Обсъдихме как да подобрим връзките със Западните Балкани и в региона. Съгласихме се да удвоим средствата за "Еразъм +", за да могат повече млади хора да учат в страни от Европейския съюз. Постигнахме съгласие да намалим таксите за роуминг и да създадем по-добри условия за частните инвестиции. И за да съм пределно ясен ще кажа, че програмата за свързаност не е нито алтернатива, нито замества разширението на Европейския съюз. Това е начин, да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин, така че гражданите и бизнесът да не трябва да чакат всички ползи от интеграцията. Няма друга алтернатива за Западните Балкани освен Европейския съюз. Страните от този регион са интегрална част от Европа и тяхното място е в нашата общност.", категоричен бе Туск.
На Срещата на върха стана ясно, че Европейският съюз ще инвестира 10 милиарда евро в страните от Западните Балкани за изграждане на магистрали, ЖП линии и дигитална инфраструктура.
Превозвачи от цялата страна излязоха на протест с камиони и автобуси срещу така нареченя закон "Макрон".
Те настояват да се отмененят ограниченията в пакет "Мобилност", които ги задължават на всеки 3 седмици да почиват 45 часа в България.
Близо 150 превозни средства се наредиха по булевард "Цариградско шосе" в София в най-дясната лента, за да не се образуват задръствания. Според превозвачите, ако пакетът с промени предложени от Еманюел Макрон бъде приет, това би означавало фалити в транспортния сектор.
"Протестът ни не е насочен към нашето правителство, протестът е насочен към евролидерите, за да видят мащаба на щетите, които могат да се причинят на българската икономика ако бъдат приети тези рестриктивни мерки. За първи път виждаме безпрецедентна подкрепа от всички в България и ние се радваме, че това беше припознато като защита на националния интерес. Зад нас застанаха премиерът, правителството, всички депутати, евродепутати, синдикатите ни подкрепиха, медиите. Това се случва за първи път в България", заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Шофьорите смятат, че пакет "Мобилност" цели бъгарските превозвачи да бъдат принудени да работят в западни фирми. Предложените от Макрон промени са пример за двоен стандарт смятат още те.
"Европейците винаги се опитват да налагат правила, които ние по-малките държави трябва да се съобразяваме с тях. В един момент трябва да работят само те, а нашите фирми да не работят в Европа, нали сме една държава все едно", коментира автобусният шофьор Иван Димитров.
По същото време и варненските превозвачи излязоха на протест. Около 30 тежкотоварни автомобила се наредиха на магистралата. Те също се обявиха против т. нар. закон "Макрон", който според тях, щял да доведе до фалит, както на международния, така и на автобусния транспорт.
Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.
Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.
"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.
"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.
Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.
Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
До края на годината може да започне процедурата за избор на инвеститор на АЕЦ "Белене", ако преди това Парламента реши, че проекта трябда се реализира и възложи мандат на Министерството на енергетиката.
Предстои внасянето в Народното събрание на доклада за оползотворяването на активите на АЕЦ "Белене". Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на форум в Сочи. По думите й, правителството трябва да използва всички предимства на проекта, за да се намери стратегически инвеститор с цел максимална защита на националните интереси.
"Всичко онова, което притежаваме като активи е изключително сериозно – това са близо 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци. Имаме оборудване, имаме лицензирана площадка, имаме нотифициран проект от ЕК още през 2007 г. Всичко това прави този проект възможно най-бързо да се реализира в сравнение с другите проекти в региона. Аз мисля, че ние трябва да опитаме да потърсим вариант за възможност за реализация на пазарен принцип и без държавана гаранция. За да стартира този процес, ще ни бъде необходим мандат от парламента", подчерта Теменужка Петкова
Според министър Петкова единственият вариант НЕК, българският енергиен холдинг и държавата да си възстановят всички средства, които са инвестирани до момента, е реализацията на този проект.
"Ако се върви към някой от другите варианти за реализиране на оборудването – да не е площадката на АЕЦ "Белене", това означава, че трябва да се отпишат автоматично от активите на НЕК близо 1,3 млрд.лв., а това не е най-доброто икономическо решение. Затова ние сме се концентрирали в тази посока – максимално използване на всичко, което притежаваме, с цел защита на националния интерес и на енергийната ни сигурност", категоричнабе още Петкова.
Енергийният министър разкри още, че при разговорите с руските партньори е обсъдено и изявлението на премира Бойко Борисов, който поиска вдигане на мораториума за изграждането на АЕЦ "Белене".
Четири години след затварянето на Корпоративна търговска банка започна процеса.
Подсъдими са 18 души, а делото се гледа задочно срещи мажоритарния собственик Цветан Василев, тъй като той е в Белград.
Преди прочитането на обвинителния акт съдията поиска всички да станат на крака, защото това е "най-тържествената чат от процеса", което предизвика скандал между прокуратура и адвокати.
Според наблюдаващия прокурор Иван Гешев има натиск и заплахи над свиделите от страна на адвоката на Василев.
"Обвинението е повдигнато от прокурор за престъпление по член 321, ал. 6. Няма да цитирам имена. На този човек по указание на Василев са му дадени пари, за да „профилактира” свидетеля Лазов. Ние не се притесняваме, засега и свидетелите, които казват истината, не се притесняват", подчерта Гешев.
Прогнозите са че до разпит на свиетели по делото ще се стигна най-рано през октовмри.
Извънредна среща на превозвачите се проведе днес в Министерски съвет.
Поводът са новите европейски правила за товарни превози, които застрашават българските транспортни фирми.
Причината за недоволството от страна на транспортните фирми е новият пакет за мобилност, при който се предвижда шофьорите да се прибират по родните си места на всеки три седмици. Според бранша така ще намалеят курсовете и ще се увеличат разходите за прибирането на шофьорите, което ще е пагубно за фирмите.
"Този закон "Макрон", както ние му викаме, те така и в Европа му викат, показва двойните стандарти, които иска Макрон да направи. За България както направиха двойните стандарти за храните, сега искат и за работната ръка да бъде двоен стандарт", каза собственикът на една от големите транспортни фирми в България Миролюб Столарски.
Ивайло Московски, заяви че подкрепят превозвачите и заплаши, че ако бъде принуден да приеме спорните промени, ще напусне Съвета на министрите.
"Разминаванията са на няколко места. На първо място става въпрос за задължителното връщане на водачите на транспортни средства у дома. Категорично сме против. Ние считаме, че тук се нарушават човешките права. Няма как да бъдат задължавани граждани къде да прекарват своята почивка", категоричен бе Московски.
На 16 и 17 май представители на транспортните фирми ще излязат на протест в София, когато ще се състои и срещата на всички европейски лидери.
По-строги мерки срещу незаконната сеч прие Народното събрание на първо четене.
Направените предложения имат за цел повишаване на ефективността на наказателното производство при извършване на престъпления, засягащи горския фонд и тяхната превенция, каза за телевизия КИС 13 народният представител Искрен Веселинов.
Една от предвидените в проектозакона санкции е, който сече, събира, добива, взема или извозва каквито и да било дървета или части от тях, включително отсечени или паднали, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба от 1000 до 20 000 лв.
Друга санкция, която се предлага, е който без разрешение убие или улови дребен дивеч, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или с пробация до 1 година и с глоба от 300 до 500 лв.
По покана на държавния глава Румен Радев, на официално посещение в България пристигна президентът на Австрия Александър Ван дер Белен.
На площад "Св. Александър Невски" се състоя церемонията по официалното посрещане на австрийския президент. Александър Ван дер Белен положи венец пред паметника на Незнайния войн, след което двамата с Румен Радев се оттеглиха към "Дондуков" 2. Те обсъдиха важни теми от европейския дневен ред, сред които и общата политика за сигурност и отбрана.
"Обсъдихме общата политика за сигурност и отбрана, сътрудничество, европейският фонд за отбрана, както и нови механизми за повишена сигурност. Говорихме и за предизвикателствата на мигрантската криза, необходимостта от реформа на Общата европейска система за убежища, перспективата на кохезионната политика след 2020 г., Дунавската стратегия и перспективата на държавите от Дунавския регион.", заяви на брифинг след срещата Румен Радев.
Алекаснадър Ван дер Белен заяви, че Австрия и България са стратегически партньори по много теми, включително и по приоритетите на председателство на Съвета на Европейския съюз, което Австрия ще поеме.
"Например що се отнася до стратегията, свързана със Западните Балкани. Силно се надявам, че срещата на върха в София през май наистина ще доведе до напредък. Що се отнася до приемането на България в Шенген, ние оценяваме усилията на България, свързани със защитата на външната граница на ЕС и се надяваме, че всички тези усилия ще получат съответното признание", подчерта австрийският президент.
Двамата обсъдиха и възможностите, които предоставя Дунавската стратегия за развитие на регионите.
"Обединихме се около това, че стратегията трябва да намери своето възраждане, тъй като тя е важна не само за държавите от този регион, но и за България, тъй като тук се намират най-малко развитите региони. И наш национален приоритет е да търсим механизми за тяхното развитие", категоричен бе Радев.
Австрийският президент се срещна и с минисър-председателя Бойко Борисов. Те обсъдиха обстановката на Балканите и перспективата пред страните от региона за постигане на стабилност, транспортна и дигитална свързаност и икономически растеж.
Утре Александър Ван дер Белен и Румен Радев, заедно с румънския президент Клаус Йоханис ще бъдат в Русе, за да участват в международна конференция посветена на устойчивото развитие на Дунавския регион.
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
